Присъединяване към Румъния: искат ли го молдовците

Президентката на Молдова Мая Санду заяви, че на референдум би гласувала за обединение с Румъния. Как реагират на нейните думи молдовците?

„Бих гласувала за обединение с Румъния . Вижте какво става днес около Молдова и в света. На малка страна като Молдова ѝ става все по-трудно да оцелее като демокрация, като суверенна държава и да се противопостави на Русия", каза Мая Санду на 11 януари в британския подкаст The rest is politic.

В същото интервю президентката заяви още, че според допитванията повечето граждани на Молдова днес не биха подкрепили обединение с Румъния, затова официален Кишинев върви към най-реалистичния вариант, одобрен от избирателите - влизането на страната в ЕС.

Социалистите и комунистите искат оставката на Санду

Лидерът на най-голямата опозиционна Партия на социалистите и бивш президент на страната Игор Додон незабавно разкритикува остро изказването на Санду. Според него тя мечтаела да застане начело на румънската държава, позицията ѝ била продиктувана от егоистичната мисъл за собственото ѝ бъдеще.

На 13 януари социалистите разпространиха официално изявление с искане за незабавната оставка на Санду заради „заплахата за съществуването на Молдова като независима държава". Те поискаха главната прокуратура да започне разследване „за измяна на родината" и за пореден път призоваха „всички патриотични сили" да захвърлят тактическите си разногласия и да се обединят.

Същото заявление направи и Партията на комунистите, която нарече изказването на президентката „акт на държавна измяна и грубо нарушение на президетската клетва".

„Спасители на независимостта и идентичността на Молдова"

„Партиите, които са в криза, се хващат за идеята, че са останали единствените спасители на независимостта и идентичността на Молдова", казва по повод реакциите на опозиционерите анализаторът Андрей Курерару. Той изтъква, че в изказването на Санду няма нищо ново - тя последователно говори едно и също от 2016 година.

Експертът напомня, че още през 1918 година Сфатул Церий (Държавният съвет) веднага след провъзгласяването на Молдовската народна република е взел решение за присъединяването ѝ към Румъния, в чийто състав тя се е намирала до 1940 година, докато не е била анексирана от Съветския съюз. Затова темата за обединението постоянно се дебатира публично още от придобиването на независимостта на Молдова през 1991 година.

Днес по-голямата част от населението говори румънски, който е идентичен с молдовския с изписването му на кирилица. А рейтингите на идеята за обединението се променят в зависимост от политическия контекст и военните заплахи, но не падат под 30 процента, посочва Курерару. „Изказването на Санду има външнополитическа насоченост - за да разбере Москва какъв сценарий може да бъде реализиран в случай на военно нападение."

Уморена ли е Мая Санду?

Последните социологически проучвания потвърждават думите на експерта - от тях става ясно, че идеята за обединение с Румъния се поддържа от около една трета от анкетираните граждани на Молдова.

Кишиневският политолог Виталий Андриевский отбелязва, че формално внимателната и коректна формулировка на Мая Санду този път изведнъж предизвика резонанс и може да е политически и психологически сигнал за умора. Както обяснява той - за годините на президентството на нея ѝ се наложи да се сблъска с изключително голям брой кризи: от пандемията и системния натиск на Русия до войната в Украйна .

При това ключовата отговорност бе концентрирана само върху нея, като човека с най-висок рейтинг в страната. „Ако руската армия бе стигнала до границата на Молдова, то за обединението с Румъния биха се изказали и над 70 процента от молдовците. Главният въпрос обаче е дали Букурещ е готов за това." Този въпрос не се дискутира публично, но е ключов, тъй като става дума за социално натоварване под формата на пенсии и заплати, за инвестиции и за токсични региони като Гагаузия и Приднестровието .

Днес Молдова е слаба институционално, уязвима е икономически и има териториални проблеми, казва Андриевский. За установяването на ред има нужда от реформи, за което реално помага ЕС. Затова политологът е по-склонен да вижда в заявлението на Санду не призив към реално обединение с Румъния, а тревожен сигнал за претоварване на системата, за умора на екипа и за това, че страната твърде дълго живее в режим на оцеляване.